15 Aug Дружества с променлив капитал

 

15.08.2024 г.

автор: адвокат Дойчин Иванов

 

На 01.08.2023 г. в Държавен вестник, бр. 66 от 2023 г. бяха обнародвани правилата за учредяването и функционирането на дружествата с променлив капитал. Първоначално беше предвидено Агенцията по вписванията да осигури възможност за регистрация на тези дружества до 30.06.2024 г., но междувременно поради настъпилото забавяне този срок беше удължен до 31.03.2025 г.

 

Дружествата с променлив капитал са най-новият вид търговски дружества, които имат потенциала да станат поне толкова популярни като дружествата с ограничена отговорност (ООД) и акционерните дружества (АД).

 

Като въведение смятам, че това е нов вид дружество, което съчетава едни от най-добрите елементи от горепосочените две най-разпространени търговски дружества. Поради това, този нов вид дружество предоставя свобода на физическите лица – предприемачи да подходят още по-смело по пътя към осъществяване на стопанските си инициативи.

 

Тъй като материята е специализирана и вероятно в известен смисъл тромава, позволявам си още в самото начало да изведа някои по-съществени заключения, за да може уважаемият читател да прецени дали желае да продължава с четенето и на детайлите.

Основни заключения:

 

• Дружествата с променлив капитал са допустима форма на сдружаване при следните условия – до 50 души средносписъчен брой на персонала и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв. При излизане от тези параметри дружеството следва да се преобразува в ООД или АД. Срокът за преобразуването е до края на финансовата година, следваща редовното общо събрание, на което е било констатирано такова излизане от критериите. Иначе казано срокът е 2 години след края на финансовата година, през която са били надхвърлени критериите. Поради тези изисквания следва, че дружество с променлив капитал е приложимо в общия случай основно за микро и малките предприятия, или иначе казано за малкия бизнес, стартъпи и пр.

 

• За регистрацията на дружества с променлив капитал не е необходимо да се посочва точна сума на учредителен капитал и съответно не е необходимо да се представят вносни бележки от банки в България за внесен капитал.

 

• Непаричните вноски в капитала на дружества с променлив капитал се оценяват от три вещи лица, определени от управителния съвет, съответно от управителя на дружеството, а не от Агенцията по вписванията.

 

• Капиталът на дружествата с променлив капитал е разделен на дружествени дялове, всеки един от които не може да бъде по-малък от 1 стотинка. Това означава на практика допълнително понижаване на изискванията за размер на капитал от сегашните 2 лева при ООД на 1 стотинка при дружествата с променлив капитал.

 

• Капиталът на дружествата с променлив капитал може да бъде разделен на различни класове дялове с различна номинална стойност и различни привилегии, ограничения и всякакви условия според волята на съдружниците.

 

• При дружествата с променлив капитал се регламентира за първи път възможността за пулове с дружествени дялове, които да бъдат прехвърляни на наети лица от дружеството при съответни условия за добро представяне и получени резултати. Това е особено атрактивно за фирмите в IT индустрията.

 

• При дружествата с променлив капитал се допуска улесняване на процедурата за прехвърляне на собствеността на дружествени дялове, като правилото е договор с нотариална заверка на подписите, а не както е при ООД – нотариална заверка на подписите и на съдържанието. В същото време, ако това е изрично уредено в дружествения договор, допустимо е прехвърлянето на собствеността на дружествени дялове да се извършва и с договор в обикновена писмена форма и без никакви нотариални заверки.

 

• По подобие на АД дружествата с променлив капитал водят Книга на съдружниците, в която се записват собствениците на дружествени дялове.

 

• За разлика от ООД и по подобие на АД при дружествата с променлив капитал не е необходимо приемане на новите съдружници в дружеството с решение на Общото събрание на дружеството.

 

Ако горепосочените основни заключения или ако дори само някои от тях са ви заинтригували, пожелавам ви приятно четене на по-подробната информация.

Нека видим в по-голям детайл какво всъщност представлява дружествата с променлив капитал.

 

1. Описание

 

Дружеството с променлив капитал е търговско дружество, което се учредява от едно или повече физически или юридически лица.

Най-голямата особеност на това дружество, която се съдържа и в името му, е че то няма фиксиран капитал, който се регистрира и остава постоянен докато не бъде надлежно променен, а неговият капитал е променлива величина. Поради това капиталът не се регистрира и не се вписва по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).

Това е и първото съществено практическо предимство на това дружество. Тъй като не е необходимо при регистрацията на дружеството в ТРРЮЛНЦ да се представят доказателства за внасяне на записания дружествен капитал по банкова сметка на дружеството, при този вид дружество отпада допълнителната процедура по откриване на набирателна сметка на името на дружеството и внасяне на определен капитал от учредителите, като неизбежно условие за регистрацията на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Това е особено практично при регистрация на български търговски дружества от чуждестранни граждани, тъй като през последните години откриването на банкова сметка на ново дружество от чужденци се превърна в процедура, криеща редица предизвикателства и продължаваща поне една седмица. Да не говорим и за неизбежните допълнителни такси за откриването на самата набирателна сметка и след това трансформирането ѝ в разплащателна сметка.

Както всички капиталови дружества (ООД и АД) и дружеството с променлив капитал отговаря за задълженията си с притежаваното от него имущество. Отделните съдружници не отговарят за задължения на дружеството със своето лично имущество.

Има само някои хипотези за лична отговорност на съдружници и управители, които са установени в чл. 260ъ, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ.

На основание чл. 260ъ, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че членовете на управителния съвет отговарят солидарно за причинените на дружеството вреди.

На основание чл. 260ъ, ал. 4 от ТЗ е предвидено, че членовете на управителния съвет и съдружниците, които упражняват контрол, ако са действали умишлено, отговарят солидарно към кредиторите за вредите, претърпени от сделки и действия на дружеството, които са обявени за недействителни спрямо кредиторите съгласно чл. 135 от Закона за задълженията и договорите и чл. 647, ал. 1 и 2 от ТЗ, до размера, до който кредиторите не са могли да се удовлетворят от дружеството.

На следващо място друга съществена особеност представлява условието, че дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4,000,000 лева и/или стойност на активите, която не превишава 4,000,000 лева.

При излизане от горепосочените параметри на основание чл. 260ю, ал. 1 от ТЗ е предвидено задължението за дружеството да се е преобразува в капиталово дружество, т.е. ООД или АД.

На основание чл. 260ю, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че ако дружеството не бъде преобразувано в срок до края на финансовата година, следваща общото събрание по предходната алинея, то се прекратява от окръжния съд по седалището на дружеството по иск на прокурора.

Фирмата (или иначе казано наименованието) на дружеството с променлив капитал се съдържа задължително означението „дружество с променлив капитал“ или съкращението „ДПК“.

Когато дружеството се учредява от едно лице, фирмата съдържа означението „еднолично дружество с променлив капитал“ или съкращението „ЕДПК“.

 

2. Вписване в ТРРЮЛНЦ

 

Процедурата по вписване или регистрация на дружеството в ТРРЮЛНЦ е относително улеснена в сравнение с тази на ООД или АД. Това, което е необходимо е да се представи дружественият договор на дружеството и учредителен протокол, от който да е видно, че е избран Управител или Управителен съвет на дружеството и е приет дружествения договор. Следва да се представят също и спесимени от лицата, които ще представляват дружеството и декларации. Както стана дума по-горе обаче, не се представят доказателства за внесен в банка учредителен капитал. Разбира се, необходимо е да се заплати и съответна държавна такса към ТРРЮЛНЦ.

 

3. Капитал и дружествени дялове

 

Правилата за капитала на дружествата с променлив капитал имат определени прилики, но в същото време се и различават съществено от тези, които важат за ООД и АД.

Първоначално капиталът на дружеството се определя в дружествения му договор при описанието на първоначалните видове и класове дялове и тяхната номинална стойност. Тази първоначална стойност обаче не подлежи на вписване по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

В началото в дружествения договор на дружеството се определя класа и номиналната стойност на дяловете от отделните класове и правата, които се придобиват за отделните класове дялове, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива.

С други думи, при учредяване на дружеството следва да има първоначална яснота какви видове и колко дружествени дяла са записани и съответно може да се изчисли тяхната обща стойност.

По правило капиталът на дружеството се установява при редовното годишно общо събрание, свикано за разглеждане на годишния финансов отчет на дружеството, което следва да се свика най-късно до 30-ти юни на годината следваща годината, за която се отнася годишният финансов отчет.

Капиталът на дружеството е разпределен в дялове. Дяловете от един клас са с една и съща номинална стойност, която не може да бъде по-малка от 1 (една) стотинка.

Дяловете може да бъдат различни по размер за отделните класове.

Дружеството с променлив капитал може да приема непарични вноски срещу записани дялове от капитала си. Тук откриваме следващата новост и улеснение за съдружниците в дружеството в сравнение с реда за внасяне на непарични вноски в капитала на ООД и АД.

В това отношение при дружествата с променлив капитал отново се предвижда извършване на оценка на непаричната вноска преди внасянето ѝ в дружеството, но разликата е, че оценката се извършва не от три вещи лица, които се назначават от Агенцията по вписванията, а в настоящия случай оценката се извършва от три вещи лица, които се назначават от управителния съвет, съответно от управителя на дружеството.

Ключова по отношение на капитала на дружеството е Книгата на съдружниците.

В чл. 260ж, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че в дружество се води Книга на съдружниците, в която се записват имената и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на всички съдружници, датата на придобиване на дяловете, броят дялове, стойността и видът на вноските, срещу които са придобити дяловете, класът на дяловете. Книгата се води от управителния орган или определено от него лице.

В чл. 260ж, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че управителният орган е длъжен да осигури вписването в книгата на съдружниците на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и дружествения договор.

Погледнато по – общо по отношение на капитала на дружеството, може да обобщим, че капиталът е установим към момента на учредяване на дружеството. Впоследствие, по установения ред в дружествения договор по решение на Общото събрание на дружеството и при съответните други специфични правила, предвидени в дружествения договор, по всяко време е възможно капиталът на дружеството да се увеличава или намалява, като тези обстоятелства не подлежат на никакво вписване и обявяване. Това са вътрешни въпроси за дружеството, за които се водят записи в Книгата на съдружниците.

При другите капиталови дружества въпросите за намаляването и увеличаването на капитала са строго регламентирани и при всички положения промените се вписват по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

Тук се вижда основната особеност на дружеството с променлив капитал. Неговият капитал е променлива величина, която се фиксира към определени моменти въз основа на данните в Книгата на съдружниците.

Данните за записаните дялове от капитала на дружеството и техните собственици са ключови, когато се провежда Общо събрание на дружеството и се стигне до гласуване и вземане на решения. В това отношение на основание чл. 260е, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че правата, които дружественият дял осигурява, са съразмерни с номиналната стойност на дела, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Правата по дружествения дял възникват със заплащане на вноската в капитала.

На основание чл. 260о, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото съответстват на номиналната стойност на дела му, освен ако в дружествения договор е предвидено друго.

На основание чл. 260о, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че право на глас в общото събрание имат съдружниците, вписани в Книгата на съдружниците към последното число на месеца преди датата на провеждане на Общото събрание.

Конкретно по отношение на дяловете са налице редица нюанси типични както за дяловете в ООД, така и за акциите в АД, като законодателят е предоставил широка свобода на съдружниците.

Както стана дума по-горе възможно е съдружниците да предвидят в дружествения договор еднакви по номинална стойност и права дружествени дялове. В същото време обаче напълно допустимо е също съдружниците да предвидят различни класове дялове. Дяловете от различните класове могат да бъдат на различна стойност. Все пак обаче дяловете от един клас следва да са на една и съща стойност. Възможно е съдружниците да предвидят различни привилегии за отделните видове класове дялове, като привилегията на повече от един глас в Общото събрание, гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, право на обратно изкупуване на дружествените дялове, както и други права, предвидени в закона или в дружествения договор.

С дружествения договор може да се предвиди привилегированите дружествени дялове да са без право на глас в Общото събрание. Когато дивидентът по привилегированите дружествени дялове без право на глас не бъде изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде извършено през следващата година заедно с дивидента за тях, привилегированият дял придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. В този случай привилегированите дялове се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство.

Дружественият договор може да предвиди, че определен клас съдружници или поименно определени съдружници имат привилегии при упражняване на правото на глас и/или право на вето при приемането на решения от общото събрание.

 

4. Прехвърляне на дружествени дялове

 

На основание чл. 260з, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че дружественият дял може да се наследява, прехвърля и залага. За разлика от ООД и по подобие на АД в настоящия случай не е необходимо приемане на новите съдружници в дружеството с решение на Общото събрание на дружеството.

На основание чл. 260з, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че прехвърлянето на дружествени дялове се извършва свободно, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Договорът за прехвърляне на дружествен дял се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.

Очевидно е, че и по въпроса за прехвърляне на дружествени дялове законодателят е предоставил значителна свобода и широко поле за уредба на тези въпроси от самите съдружници в дружеството с дружествения договор.

Новостта тук е, че прехвърляне на дружествени дялове, ако това е уговорено в дружествения договор е възможно да се случва и с обикновен писмен договор без нотариални заверки. При все това и в името на правната сигурност би било добре нотариалните заверки поне на подписите на страните да се запазят, тъй като това би било гаранция срещу злоупотреби.

При уредбата на дружеството с променлив капитал за първи път намират и законодателна уредба вече разпространени правила за ограничения при прехвърлянето на дружествени дялове, известни като право на първи отказ, tag along right, drag along right и други. На практика тези възможности бяха налице и са налице и за другите капиталови дружества, но новото сега е, че намират изрично законодателно потвърждение. Все пак обаче на основание чл. 260и, ал. 5 от ТЗ описаните примерно по-горе ограничения и особените права се приемат или отменят с решение на Общото събрание, взето с мнозинство от две трети от гласовете.

На основание чл. 260и, ал. 5 от ТЗ е предвидена възможност на Общото събрание на съдружниците все пак да санира евентуални нарушения при прехвърлянето на дружествени дялове. Правилото гласи следното – прехвърляне на дружествени дялове в нарушение на уговорките в дружествения договор е непротивопоставимо на дружеството и третите лица, освен ако Общото събрание на съдружниците реши друго.

 

5. Собствени дялове на дружеството

 

На основание чл. 260з, ал. 5 от ТЗ е предвидено, че дружеството може да придобива собствени дружествени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор. Общата номинална стойност на собствените дялове не може да надхвърля 50 на сто от общата стойност на дяловете. Дружеството е длъжно да прехвърли в тригодишен срок притежаваните собствени дялове, които надхвърлят този размер. В противен случай те се обезсилват.

 

6. Пулове с дружествени дялове, предназначени за наети лица от дружеството

 

На основание чл. 260и¹, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че Общото събрание може да учреди на наети от дружеството лица, независимо от вида на договора или на правоотношението, право на придобиване на дялове, което се упражнява само чрез прехвърляне на собствени дялове на дружеството.

Възможно е като условие да бъде въведено, че за период не по-дълъг от 5 години съответното лице, което придобива дяловете, няма да може да ги прехвърля на трети лица.

Важно ограничение за прехвърлянето на дялове на наети лица се съдържа в чл. 260и¹, ал. 6 от ТЗ, където е посочено следното – Общият брой на придобитите дялове при упражняване на правото на придобиване на дялове от наети от дружеството лица не може да бъде повече от 15 на сто от всички дялове.

Правото за придобиване на дялове от наети лица се придобива въз основа на отделен договор между дружеството и съответното наето лице. Правото на придобиване на дялове е непрехвърлимо. Наследниците на лицето, в чиято полза е било учредено такова право, могат да го упражнят в срок до 6 месеца от смъртта на лицето, в случай че условията за упражняването на правото са настъпили до датата на смъртта.

 

7. Управление

 

На основание чл. 260н, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че органите на дружеството са:

1. Общо събрание на съдружниците;
2. Управителен съвет или Управител.

Както и при другите капиталови дружества и тук общото събрание се състои от всички съдружници и взема основните решения, касаещи устройството, управлението, собствеността на дружеството, промяна на дружествения договор и други въпроси.

Що се отнася до оперативното управление тук имаме също елементи както от правилата за ООД, така и от тези за АД.

Законодателят е предвидил възможност за управление от един или повече Управители, което е типично за ООД, но също така и от Управителен съвет с един или повече изпълнителни членове, което наподобява едностепенната форма на управление при АД със съвет на директорите.

 

Екипът на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“ е на разположение за предоставяне на отговори на допълнителни въпроси по настоящата, а също и по други теми, които са важни за Вас.

Настоящата статия не представлява правно становище или съвет, свързани с конкретна ситуация или казус.

 

Автор: адвокат Дойчин Иванов

Управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“