fbpx
Адвокатско дружество Иванов и Йонкова

Консултирайте се с нас

+359 888 36 95 76

doychin.ivanov@iylawfirm.com

София, ул. Княз Борис I №40, ап.1

Следвайте ни в социалните мрежи:

Платеният годишен отпуск | IY Law Firm
1328
post-template-default,single,single-post,postid-1328,single-format-standard,bridge-core-1.0.5,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1200,side_menu_slide_with_content,width_470,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-18.1,qode-theme-bridge,disabled_footer_bottom,wpb-js-composer js-comp-ver-6.0.2,vc_responsive

Платеният годишен отпуск

26.10.2023 г.

автор: адвокат Дойчин Иванов

В практиката ни често получаваме запитвания относно реда за ползване на основния платен годишен отпуск.

Правилата по тази тема са разписани подробно в чл. 172 – чл. 178 от КТ и в чл. 22 – чл. 44 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. При все това обаче езикът и термините, използвани в тези нормативни актове, са малко тромави и не съвсем лесно разбираеми.

Поради това в настоящата статия ще се опитаме да представим темата в малко по-достъпен вид. Ще откроим някои основни и най-приложими в практиката хипотези и съответните правила при тях.

Да започваме.

1. Основният платен годишен отпуск

В чл. 155, ал. 1 от КТ е предвидено, че всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. (чл. 155, ал. 2 от КТ)

На основание чл. 155, ал. 4 от КТ минималният размер на основния платен годишен отпуск е 20 работни дни. Страните по трудовото правоотношение могат да се уговорят и за повече дни основен платен годишен отпуск.

Предназначението на платения годишен отпуск е да даде възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила. Поради това и правилото на чл. 173, ал. 5 от КТ гласи, че основният платен годишен отпуск се ползва от работника или служителя до края на календарната година, за която се отнася.

2. Редът за ползване на основния платен годишен отпуск

Основният платен годишен отпуск се използва по искане на работника или служителя и след получаване на писменото разрешение от работодателя. (чл. 173, ал. 1 от КТ)

На практика това означава, че работникът или служителя обикновено подава молба до работодателя, в която посочва начало и край на платения отпуск, който желае да ползва. На свой ред работодателят дължи произнасяне дали е съгласен с искането или не, като отбелязва на молбата „Да“ или „Не“ или „Разрешавам“ или „Не разрешавам“.

Работникът или служителят е свободен да заявява ползване на основен платен годишен отпуск за съответната година наведнъж или на части. (чл. 172 от КТ)

Примерно всички 20 работни дни през август на съответната година или 3 дни през февруари, 5 дни през май, 10 дни през юли и 2 дни през декември.

Има някои хипотези, при които работодателят може образно казано да застави работника или служителя да ползва основния си платен годишен отпуск. Тези хипотези са изброени в чл. 173, ал. 4 от КТ и са следните:

  • по време на престой повече от 5 работни дни
  • при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители
  • в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

Престой е състояние, при което при определени производствени или други извънредни причини се спира дейността на цялото предприятие или на негова конкретна обособена част, подразделение.

При третата изброена по-горе хипотеза е необходимо да е налице следната последователност от факти:

  • да е изтекла календарната година, за която се полага отпускът (примерно за отпуск, полагащ се за 2022 г., правото на работодателя възниква считано от 01.01.2023 г.)
  • работодателят следва да е поканил служителя да ползва отпуска си до изтичането на календарната година, за която се отнася. Поканата следва задължително да е писмена. В посочения случай по-горе, работодателят е следвало да покани служителя да ползва отпуска до 31.12.2022 г.
  • след получаване на поканата, служителят следва да не е поискал ползване на полагащия му се отпуск за съответната календарна година.

Много важно правило е предвидено в чл. 173, ал. 5 от КТ, а именно че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Тук възникват редица въпроси.

На първо място какво означава отлагане на ползването на платения годишен отпуск и какво точно е предвидено в чл. 176 от КТ.

Отлагане на ползването на платения годишен отпуск може да се случи в четири случая:

  • по инициатива на работодателя
  • по инициатива на работника или служителя
  • при бездействие на работника или служителя
  • при бездействие на работодателя

Отлагане на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя по инициатива на работодателя е допустимо поради важни производствени причини. В този случай работодателят обаче не може да отлага ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя за повече от половината от размера му.

Отлагане на ползването на платения годишен отпуск по инициатива на самия работник или служител е допустимо в случаите на ползване на друг вид отпуск или по изрично искане на работника или служителя със съгласието на работодателя.

Възниква въпросът какво става, ако по една или друга причина работникът или служителят не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск изцяло или частично за съответната година.

Отговорът се съдържа в правилата на чл. 176, ал. 2 и ал. 3 от КТ.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176, ал. 2 от КТ, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Казано с други думи ситуацията е следната.

Независимо по каква причина работникът или служителят има останал неизползван платен годишен отпуск примерно за 2022 г. В този случай през първите 6 месеца на 2023 г. отново работникът или служителят следва да подаде молба до работодателя за ползване на този останал за 2022 г. платен годишен отпуск. Работодателят има отново право на преценка дали и кога да се съгласи и да разреши ползването на изостаналия платен годишен отпуск за изминалата 2022 г.

Ако обаче през тези първи 6 месеца на 2023 г. страните така и не постигнат съгласие кога точно да се използва отпуска за изминалата 2022 г., то след това работникът или служителят придобива изключителното право да определи сам ползването на полагащия му се платен годишен отпуск за 2022 г. В този случай работникът или служителят следва да уведоми работодателя за упражняването на това свое право 14 дни предварително. В такава ситуация работодателят не може повече нищо да направи, а следва единствено да се съобрази с желанието на работника или служителя.

3. Погасяване на правото на платен годишен отпуск

В чл. 176а от КТ са предвидени също и правила за погасяването на правото на ползване на платен годишен отпуск.

Въвеждането на тези правила през 2011 г. беше съпътствано с оживени дискусии, понеже до преди това такъв ред изцяло липсваше и масова практика беше работниците или служителите да натрупват голям обем от дни неизползван платен годишен отпуск, който след това при уволнение или пенсиониране да претендират да им бъде заплатен.

На основание чл. 176а, ал. 1 от КТ когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Ако вземем примера от по-горе за полагащия се основен платен годишен отпуск за 2022 г., ако по една или друга причина работникът или служителят не е използвал отпуска си за тази година, то същият ще се погаси по давност на 01.01.2025 г.

Специално обаче за хипотезите, при които ползването на платения годишен отпуск е отложено при условията на чл. 176, ал. 1 от КТ правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. (чл. 176а, ал. 2 от КТ)

Да си припомним хипотезите на отлагане на ползването на платения годишен отпуск е отложено при условията на чл. 176, ал. 1 от КТ. Това са:

  • по инициатива на работодателя – поради важни производствени причини, но за не повече от половината от полагащия се на работника или служителя размер на платен годишен отпуск за съответната година;
  • по инициатива на работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск
  • по отправено изрично искане от работника или служителя и със съгласието на работодателя.

При тези по -особени хипотези давността от две години започва да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването на платения годишен отпуск.

Примерно, ако по важни производствени причини работодателят е отложил ползването на половината от полагащия се на работника или служителя редовен платен годишен отпуск от 10 дни за 2022 г., то тези 10 дни за 2022 г. е следвало да се ползват през 2023 г. Ако обаче по една или друга причина работникът или служителят не е използвал тези 10 дни за 2022 г. през 2023 г., то от края на 2023 г. започват да текат две години давностен период и считано от 01.01.2026 г. правото на ползване на отложените 10 дни платен годишен отпуск за 2022 г. ще се е погасило по давност.

Екипът на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“ е на разположение за предоставяне на отговори на допълнителни въпроси по настоящата, а също и по други теми, които са важни за Вас.

Настоящата статия не представлява правно становище или съвет, свързани с конкретна ситуация или казус.

Автор: адвокат Дойчин Иванов Управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“