fbpx
Адвокатско дружество Иванов и Йонкова

Консултирайте се с нас

+359 888 36 95 76

doychin.ivanov@iylawfirm.com

София, ул. Княз Борис I №40, ап.1

Следвайте ни в социалните мрежи:

Договорът за изработка – case study | IY Law Firm
1319
post-template-default,single,single-post,postid-1319,single-format-standard,bridge-core-1.0.5,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1200,side_menu_slide_with_content,width_470,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-18.1,qode-theme-bridge,disabled_footer_bottom,wpb-js-composer js-comp-ver-6.0.2,vc_responsive

Договорът за изработка – case study

08.10.2023 г.

автор: адвокат Дойчин Иванов

В предходните две статии озаглавени Договорът за изработка – гледната точка на Изпълнителя и Договорът за изработка – гледната точка на Възложителя разгледахме в обобщен план въпросите за договора за изработка.

В настоящата статия ще разгледаме реален казус по темата за договора за изработка, разгледан на три съдебни инстанции.

Смятаме, че информацията ще бъде полезна на клиентите ни, а също и на други предприемачи, работещи често с договори за изработка.

Да започваме.

1. Фактите

Всеки правен казус започва с фактите.

Както гласи древната сентенция на латински:

Da mihi factum, dabo tibi ius. (Дай ми фактите и ще ти дам правото.)

Ето и какви са основните факти по делото. За да не нарушаваме отговорността ни за конфиденциалност конкретните дати, имена на страните и някои други несъществени детайли ще бъдат до известна степен променени.

На 01.01.2012 г. по заявление на клиентът ни „Производител на пшеница и слънчоглед“ ЕООД е издадено Разрешение за строеж на 5 броя силози и съпътстваща инфраструктура.

На 15.02.2012 г. „Производител на пшеница и слънчоглед“ ЕООД в качеството си на Възложител сключва договор за изграждане на горепосочените 5 броя силози и съпътстваща инфраструктура със „Строител на силози“ ЕООД, в качеството му на Изпълнител.

На 15.04.2015 г. строителството е завършено и компетентната държавна приемателна комисия издава Акт 16, а на 22.04.2015 г. и Разрешение за ползване на обекта.

При издаване на горепосочените финални актове не са констатирани забележки.

Впоследствие, в хода на експлоатация на силозите се установява, че периодично в тях прониква вода при валежи на дъжд и продукцията се мокри. Освен това, части от оборудването, като различни подемни устройства, клапи и други дефектират и спират да работят. Друг съществен проблем при експлоатацията на съоръжението се появява във връзка с периодичната поява на пробойни по тръбопроводите, свързващи отделните силози, по които протича зърно с висока скорост и висока степен на триене. При появата на пробойните по тръбопроводите се стига до сериозни количества зърно, които изтичат от тръбопроводите извън силозите.

След констатиране на дефектите Възложителят изпраща нотариална покана до Изпълнителя за констатиране на дефектите и поправката им.

Изпълнителят се отзовава, но не подписва констативен протокол, а участва единствено в огледа на обекта.

Впоследствие, Изпълнителят отказва да извърши каквито и да било поправки на обекта за своя сметка.

Поради това и тъй като Възложителят не може да си позволи да стои със скръстени ръце и да не използва силозите, Възложителят предприема поправката на дефектите по силозите чрез други изпълнители и сам заплаща необходимите разноски за тяхната работа в размер на около 50,000 лева.

По запитване на клиента ни проучихме наличната предварителна информация по казуса.

След това и поради явното нежелание на Изпълнителя за поправка на дефектите по силозите и силозовото оборудване доброволно, заведохме гражданско дело пред компетентния съд.

2. Основни твърдения и защита на клиента ни Възложител по казуса

В защита на клиента ни по делото заявихме основно два самостоятелни иска:

  • Присъждане на сторените разходи за поправка на дефектите по силозовото оборудване на основание чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД
  • Присъждане на сторените разходи на основание гаранционната отговорност на Изпълнителя на основание Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти („Наредбата“)

На основание чл. 20, ал. 2 от Наредбата гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект и те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, посочени в Наредбата.

На основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от Наредбата минималните гаранционни срокове за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда са 5 години, а в агресивна среда – 3 години.

На основание чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредбата минималните гаранционни срокове за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика са 5 години.

Съединихме исковете при условията на евентуалност, като първият и главен иск беше този по чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а евентуалният този по правилата на Наредбата.

Изложихме твърденията за добросъвестността на Възложителя и за липсата на съдействие от страна на Изпълнителя.

Принципната разлика между двете правни основания, посочени по-горе по реда на чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и във връзка с гаранционната отговорност по правилата на Наредбата е следната.

По иска чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД ищецът Възложител следва да докаже, че:

  • дефектите, за чиято поправка иска да бъде обезщетен от Изпълнителя са били скрити
  • Възложителят е бил добросъвестен и е уведомил Изпълнителя веднага след откриването на дефектите
  • дефектите са такива, за които Изпълнителят отговаря, т.е. бил е длъжен да предостави на Възложителя резултат от работата си без такива дефекти

От друга страна по правилата на Наредбата Изпълнителят на строителни и монтажни работи носи обективна безвиновна отговорност за извършената работа и носи задължението да поправи същата в определени срокове след приемането на работата и въвеждане на обекта в експлоатация.

С други думи доказателствената тежест по този евентуален иск за Възложителя е доста по – облекчена.

3. Основни твърдения и защита на Изпълнителя по казуса

В своята защита Изпълнителят изложи редица оспорващи твърдения.

Преди всичко Изпълнителят оспори да са възниквали описаните от страна на Възложителя дефекти по силозите.

Ако пък се приеме, че такива е имало, то Изпълнителят заяви, че същите са се били появили поради неправилна експлоатация на оборудването.

Конкретно по отношение на течовете от тръбопроводите между отделните силози Изпълнителят заяви, че същите се дължали на обикновеното им употребление и на свойството на зърното да протрива интензивно тръбите.

Изпълнителят наведе твърдения за започнало използване на силозите преди въвеждането им в експлоатация от Възложителя.

На това основание Изпълнителят целеше да обоснове аргумента си, че по тази причина било компрометирано антикорозионното покритие на силозите.

Освен това, на това основание Изпълнителят се позова и на изтичане на гаранционния срок по Наредбата, ако се приеме, че същият е започнал да тече от датата на това предполагаемо преждевременно използване на силозите.

Изпълнителят заяви също, че преждевременното започване на използването на силозите било евентуална причина за по-бързото изхабяване на тръбопроводите.

Изпълнителят заяви и изтичане на сроковете по чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, отново във връзка с възражението си за започнало преждевременно използване на силозите преди въвеждането им в експлоатация.

4. Събрани доказателства по делото

По делото бяха събрани писмени доказателства, представени от двете страни, като договорът между страните, протоколи от строителния процес, нотариалната покана от Възложителя до Изпълнителя и други.

По делото съдът допусна също и разпита на свидетели и на двете страни.

Ключово доказателство по делото беше и назначената от съда съдебно-техническа експертиза, при която две вещи лица имаха редица задачи относно текущото състояние на силозите и оценка на връзката на извършените работи по поправка на силозите от страна на Възложителя, а също и с необходимостта на извършените работи по поправка на дефектите на силозите.

След извършени обстойни проучвания на място вещите лица посочиха в своите заключения, че работите по поправка на дефекти са видими на място при огледа на обекта, а също така и че същите са били необходими. Вещите лица предоставиха съществени пояснения и за цялостното функциониране на силозовото стопанство.

5. Решенията на съда

На три съдебни инстанции съдът постанови решения в полза на Възложителя.

Особеното беше това, че при едни и същи предпоставки съдът се концентрира върху основателността на евентуалния иск на основание гаранционната отговорност на Изпълнителя по правилата на Наредбата и отхвърли иска по чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Успяхме да докажем положителните факти от защитата на клиента ни и съответно да оборим твърденията на насрещната страна за започнало преждевременно изпозване на съоръженията преди въвеждането им в експлотация. Успяхме да оборим и насрещните твърдения за неправилно изпозване на съоръженията. В хода на съдебното дирене се установи също и, че вложените материали в обекта не отговорят на необходимото качество и на заложените стандарти по одобрения проект.

6. Интересен въпрос във връзка с процедурата

В хода на обжалването на първото съдебно решение се натъкнахме и на интересен процесуално-правен въпрос.

С първоинстанционното решение съдът отхвърли изцяло главния иск на Възложителя по чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и уважи изцяло евентуалния иск на Възложителя във връзка с гаранционната отговорност на Изпълнителя по правилата на Наредбата.

Поради това, на пръв поглед може да се заключи, че Възложителят няма правен интерес да подава въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която се отхвърля главният иск на Възложителя по чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Възниква обаче въпросът, как би могъл в този случай да се защити Възложителят – ищец, ако във връзка с въззивната жалба на Изпълнителя въззивният съд отмени първоинстанционното решение в обжалваната част по евентуалния иск във връзка с гаранционната отговорност на Изпълнителя по правилата на Наредбата.

В такава хипотези би се оказало, че въззивният съд няма да може да се произнесе изобщо по правилността на първоинстанционното решение в частта по главния иск на по чл. 265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй като в тази част няма въззивна жалба на нито една от страните.

В съдебната практика, включително актове на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК, има различни становища как следва да се процедира ако в ситуация като настоящата въззивният съд уважи жалба срещу първоинстанционно решение, с което е отхвърлен главния иск и е уважен евентуален иск. Според едното разбиране, съдържащо се в Решение № 38/02.03.2017 г. по гр. д. № 60030/2016 г. на ВКС, IV г. о., се приема че:

Ако съдът е уважил евентуалния иск, без да се е произнесъл или като неправилно е отхвърлил главния иск, жалбата на ответника препятства влизането в сила на решението в прекратителната част или съответно – в отхвърлителната част по главния иск и без ищецът да го е обжалвал (и в този случай за него е безразлично, кой от двата иска ще бъде уважен, но не може да иска уважаването и на двата).

Ако горестоящият съд уважи жалбата, той ще разгледа главния иск, тъй като жалбата срещу уважаването на евентуалния е насочена и срещу отхвърлянето на главния и ползва ищеца, и без той да е подал жалба и дори (недобросъвестно) да се противопоставя на жалбата срещу евентуалния иск, тъй като жалбата от третото лице помагач ползва главната страна.

С други думи, в този случай Върховния касационен съд заема позицията, че въззивната жалба на ответника ползва ищеца, чийто евентуален иск е уважен от първоинстанционния съд, а главният му иск е отхвърлен. Ако въззивният съд отмени първоинстанционното решение по отношение на евентуалния иск, то автоматично ще се възобнови висящността и на главния иск и въззивният съд следва да се произнесе и по него, дори и да няма въззивна жалба срещу него от страна на ищеца.

С оглед уважаването на евентуалния иск за ищеца е спорно дали има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен главният му иск.

Според другото разбиране, съдържащо се в Определение № 443/20.07.2017 г. по т. д. № 67/2017 г. на ВКС, I т. о. един от въпросите, по които се е произнесъл Върховния касационен съд се отнася до правния интерес ищецът да обжалва решението, с което е отхвърлен като неоснователен главният иск (по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД), когато е уважен евентуалния му иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По този въпрос Върховния касационен съд приема че:

Ищецът винаги има правен интерес да обжалва решението, когато съдът отхвърли главният иск и е уважил евентуалния. Правният интерес от обжалване на първоинстанционното решение произтича от поредността на предявените от ищеца искове и негативния резултат от отхвърляне на главния иск.

При предявяване на исковете при условията на евентуалност ищецът е посочил поредността на защитата която търси, което изключва възможността да получи защита едновременно по всички съединени искове.

При подадена жалба от ответника срещу неблагоприятното за него решение по евентуалния иск, въззивният съд не може да разшири предметния обхват на жалбата и да се произнесе по главния иск, след отхвърляне на евентуалния иск, тъй като това ще е в противоречие с диспозитивното начало в процеса.

С други думи в този случай ВКС допуска правен интерес за ищеца да обжалва първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявен от него главен иск и е уважен евентуален иск, по отношение на отхвърлянето на главния иск.

По този начин ако въззивният съд отхвърли евентуалния иск, ще може да се произнесе отново и по главния иск и така процесуалните права на ищеца няма да бъдат накърнени.

Екипът на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“ е на разположение за предоставяне на отговори на допълнителни въпроси по настоящата, а също и по други теми, които са важни за Вас.

Настоящата статия не представлява правно становище или съвет, свързани с конкретна ситуация или казус, различни от описаните по-горе.

Автор: адвокат Дойчин Иванов

Управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“