fbpx
Адвокатско дружество Иванов и Йонкова

Консултирайте се с нас

+359 888 36 95 76

doychin.ivanov@iylawfirm.com

София, ул. Княз Борис I №40, ап.1

Следвайте ни в социалните мрежи:

Договорът за изработка – гледната точка на Възложителя | IY Law Firm
1276
post-template-default,single,single-post,postid-1276,single-format-standard,bridge-core-1.0.5,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1200,side_menu_slide_with_content,width_470,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-18.1,qode-theme-bridge,disabled_footer_bottom,wpb-js-composer js-comp-ver-6.0.2,vc_responsive

Договорът за изработка – гледната точка на Възложителя

01.10.2023 г.

автор: адвокат Дойчин Иванов

В предходната ни статия озаглавена Договорът за изработка – гледната точка на Изпълнителя разгледахме в обобщен план едната половина от въпросите за договора за изработка. В настоящата статия ще обърнем внимание и на гледната точка на Възложителя.

Смятаме, че информацията ще бъде полезна на клиентите ни, а също и на други предприемачи, работещи често с договори за изработка.

Да започваме.

1. Дефиниция за договора за изработка

На основание чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.

Видно то дефиницията страните по договора са Възложител и Изпълнител.

Възложителят дава своята поръчка, а Изпълнителят се задължава да я изпълни срещу което Възложителят следва да заплати на Изпълнителя възнаграждение. Подчертавам един детайл относно термина възнаграждение. Законът борави именно с термина възнаграждение, а не цена. Смятам, че това не е случайно и когато става въпрос за договори за изработка използването на термина цена за работата на Изпълнителя не е правилно. Цената е типичен термин за друг вид договори, а именно договора за продажба.

2. Основни задължения на Възложителя

2.1. Оказване на съдействие на Изпълнителя

Възложителят дава начало на отношенията между страните по договора, като поръчва изработката на нещо от Изпълнителя.

Поради това, Възложителят има за свое основно задължение да окаже съдействие на Изпълнителя, за да може последният да извърши възложената му работа според условията и сроковете на договора.

Има случаи, при които този въпрос не е толкова съществен. Така например, ако предмет на договора за изработка е да се напише книга на тема причините за войната в Украйна или да се изработят мебели от дърво с материали на Изпълнителя по предварително уточнен проект или да се нарисува портрет на човек по предварително предоставена снимка от Възложителя на Изпълнителя или да се смени моторното масло на автомобил и други подобни, в тези случаи съдействието необходимо от страна на Възложителя се предоставя в началото при сключването на договора и след това на ход е само и единствено Изпълнителят.

В много други случаи обаче ролите между двете страни се сменят една след друга, като съдействието на едната страна е предпоставка за изпълнение на задълженията на другата страна и така определен брой пъти, докато накрая се стигне до окончателното изпълнение на възложената работа.

Именно в такъв вид случаи задължението на Възложителя да оказва съдействие на Изпълнителя се явява от съществено значение.

Ето и няколко примера.

Възложител на софтуерно приложение за фирма, произвеждаща машини, поръчва изработката на такова приложение специално за нуждите на своето предприятие. В началото страните уговарят базово какво се цели и какво е нужно. Уговарят и ориентировъчно възнаграждение за Изпълнителя. Изпълнителят започва да работи, но тъй като не е запознат в детайли с технологичните процеси в предприятието на Възложителя се нуждае от периодично съдействие и отговори на конкретни въпроси.

Възложител, който строи къща, има нужда от подизпълнител за монтиране на дограма. В този случай Възложителят първо следва да осигури достъп на Изпълнителя до обекта, за да може Изпълнителят да си вземе точни размери, а след това да му осигури отново достъп този път за самия монтаж на дограмата.

Вижда се, че съдействието от страна на Възложителя е предпоставка и за цялостното изпълнение на договора и поради това, ако Възложителят не изпълнява това задължение, за него могат да настъпят определени неблагоприятни последици.

2.2. Приемане на работата на Изпълнителя

На следващо място, Възложителят има за свое основно задължение да приеме работата на Изпълнителя.

При приемането на работата на Изпълнителя Възложителят има друго съпътстващо задължение да прегледа работата на Изпълнителя и да заяви възраженията си за всички видими недостатъци. Това е изключително важен момент в отношенията между страните, тъй като в закона е предвидена презумпцията, че ако при предаването на работата на Изпълнителя Възложителят не е заявил възраженията си за явните недостатъци, то след това вече Възложителят не може да претендира за поправката им за сметка на Изпълнителя. Законът въвежда презумпцията, че в такива случаи Възложителят се е съгласил с тези недостатъци на изработеното.

След фактическото приемане на работата на Изпълнителя Възложителят има възможност да претендира поправката единствено на скритите недостатъци, т.е. онези, които не са били видими при приемането на изработеното от Изпълнителя.

2.3. Заплащане на възнаграждението на Изпълнителя

Третото основно задължение на Възложителя е да плати възнаграждението на Изпълнителя.

Тук същественото условие, което поставя законът в чл. 266 от ЗЗД е, че възнаграждението на Изпълнителя се дължи за приетата от Възложителя работа, т.е. възнаграждението става дължимо едва след приемането на работата на Изпълнителя. Повече по въпросите на приемането може да прочетете в предходната статия озаглавена Договорът за изработка – гледната точка на Изпълнителя – т. 4.

3. Основни права на Възложителя

Нека видим кои са и основните права на Възложителя.

3.1. Възложителят има право да следи за изпълнението на работата.

В чл. 262 от ЗЗД е предвидено правото на Възложителя да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на Изпълнителя.

Съвсем разумно е и особено при договори за изработка при по-продължителни във времето условия и по – сложни дейности, Възложителят да може да следи как се развиват работите.

Така например, при договор за строителство на къща, при който страните са уговорили срок от 18 месеца, съвсем нормално е през целия срок на договора Възложителят да може да проверява напредъка на работата.

3.2. Възложителят има право да развали договора, ако види, че Изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин

Неразривно свързано с предходното право на Възложителя да следи изпълнението на работата е и правото на Възложителя, ако види, че Изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, да развали договора, заедно с правото на обезщетение по общите правила.

Посоченото по-горе звучи доста ясно. Обаче, при реалното прибягване до това право се оказва, че нещата не са никак прости.

Проблемите възникват при определянето по обективен и безпристрастен начин на това дали Изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок или че Изпълнителят няма да изпълни работата по уговорения или надлежен начин. Тук всичко е въпрос на доказване и на конкретиката на всеки отделен случай.

3.3. Правата на Възложителя по чл. 265 от ЗЗД при отклонение от поръчката от Изпълнителя или ако изпълнената работа има недостатъци

Ключови правомощия за Възложителя са регламентирани в чл. 265 от ЗЗД. Тези правомощия са контратежест и баланс на правилата за приемането на работата на Изпълнителя по чл. 264 от ЗЗД и установената презумпция за приемане, ако Възложителят не заяви възражения относно предадената му работа от Изпълнителя.

Нека разгледаме тези правомощия по-подробно.

На основание чл. 265 от ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

  • поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
  • заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението

Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

Посочените по-горе права на Възложителя се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.

Ето как са коментирани горепосочените правила и в съдебната практика. Така например, в Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г., I-во т. о. на Върховния касационен съд е прието следното:

Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

Настоящият състав на ВКС споделя изцяло това разрешение. Едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно.

Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265 ал.2 от ЗЗД да развали договора.

Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци.

В този случай съгласно чл.265 ал.1 от ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението.

Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265 ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265 ал. 3 от ЗЗД – до шест месеца от приемането, съответно пет години, когато се касае до строителни работи.“

По отношение на реда за упражняване на правата по чл. 265 ал. 1 от ЗЗД повече пояснения намираме в Решение № 9/05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. ТК, ІІ т. о. на Върховния касационен съд, където е посоченото следното:

„По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл.265 ал.1 от ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.266 ал.1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.266 ал.1 от ЗЗД. Установяването на такава некачествено изпълнение по необходимост предпоставя и намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание чл.265, ал.1 ЗЗД и без изрично упражнено от ответника право по този ред.“

По отношение на правилата за приложение на всяка една от възможностите за Възложителя при наличие на недостатъци на изработеното, уредени в чл. 265 ал. 1 от ЗЗД повече пояснения намираме в Решение № 84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. ТК, І т. о. на Върховния касационен съд, където е посоченото следното:

„В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл.265 ал.1 от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното.

4. Практически проблеми

В практиката ни сме имали десетки казуси и дела във връзка със защита на правата на Възложители по договори за изработка.

Най-честите проблеми са били свързани със следните въпроси.

Водихме дело срещу Изпълнител на три броя силози, които след изграждането и въвеждането им в експлоатация проявиха дефекти, като течове, повреди в силозовото оборудване, тръбопроводите между силозите и други. В хода на делото успяхме да докажем, че проявилите се недостатъци не са били видими при приемането на работата на Изпълнителя, че вложените материали в силозите, като ламарина и тръбопроводи са със значително по-лошо качество от необходимото, а също и че наличните течове в силозите не са резултат от конденз или от неправилно използване на силозите.

В резултат Изпълнителят беше осъден за възстанови сторените разходи от Възложителя за поправката на дефектите.

Водихме също така и друго дело от името на Възложител, който беше ответник по делото, заведено от Изпълнителя за присъждане на разходи във връзка с договора и за обезщетение за вреди в резултат на развалянето на договора. В хода на делото успяхме да защитим интереса на Възложителя, като доказахме, че същият е бил изцяло добросъвестна страна в отношенията с Изпълнителя, че през цялото време Възложителят е предоставял необходимото съдействие на Изпълнителя и след като последният е изпаднал в забава и поради виновното му неизпълнение на възложената му работа в крайна сметка Възложителят е развалил договора. Поради това и Възложителят не дължи нищо на Изпълнителя.

Екипът на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“ е на разположение за предоставяне на отговори на допълнителни въпроси по настоящата, а също и по други теми, които са важни за Вас.

Настоящата статия не представлява правно становище или съвет, свързани с конкретна ситуация или казус.

Автор: адвокат Дойчин Иванов Управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“