fbpx
Адвокатско дружество Иванов и Йонкова

Консултирайте се с нас

+359 888 36 95 76

doychin.ivanov@iylawfirm.com

София, ул. Княз Борис I №40, ап.1

Следвайте ни в социалните мрежи:

Договорът за изработка – гледната точка на Изпълнителя | IY Law Firm
1258
post-template-default,single,single-post,postid-1258,single-format-standard,bridge-core-1.0.5,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1200,side_menu_slide_with_content,width_470,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-18.1,qode-theme-bridge,disabled_footer_bottom,wpb-js-composer js-comp-ver-6.0.2,vc_responsive

Договорът за изработка – гледната точка на Изпълнителя

30.09.2023 г.

автор: адвокат Дойчин Иванов

В практиката ни често се случва да имаме запитвания и реални казуси във връзка с договори за изработка.

Ето някои примери за такива договори:

  • Договори за строителство
  • Договори за проектиране
  • Договори за предоставяне на услуги, примерно селекция и подбор на персонал
  • Договори за изработка на софтуер
  • Договори за изработка на мебели

В тази и следващата статия ще разгледаме основните положения от теоретична и практическа гледна точка, свързани с договора за изработка.

Ще започнем с гледната точка на Изпълнителя, а в следващия анализ ще се спрем и на гледната точка на Възложителя.

Ще обсъдим основните права и задължения на страните, условията по договора, срок, съдействие от трети страни, условията за плащане на възнаграждението, приемането на свършената работа, реда за отказ и разваляне на договора и други важни въпроси.

Смятаме, че информацията ще бъде полезна на клиентите ни, а също и на други предприемачи, работещи често с договори за изработка.

Да започваме.

1. Дефиниция за договора за изработка

На основание чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.

Видно то дефиницията страните по договора са Възложител и Изпълнител.

Възложителят дава своята поръчка, а Изпълнителят се задължава да я изпълни срещу което Възложителят следва да заплати на Изпълнителя възнаграждение.

Подчертавам един детайл относно термина възнаграждение. Законът борави именно с термина възнаграждение, а не цена. Смятам, че това не е случайно и когато става въпрос за договори за изработка използването на термина цена за работата на Изпълнителя не е правилно. Цената е типичен термин за друг вид договори, а именно договора за продажба.

2. Основни задължения на Изпълнителя

2.1. Задължението за добро и качествено изпълнение

Изпълнителят има за свое основно задължение да изпълни точно и добросъвестно поръчката на Възложителя.

Какво означава това?

Изпълнителят има задължението да изпълни точно това, което му е поръчано. Примерно, да построи сградата, така както е одобрена в инвестиционния проект, да изработи софтуер с онези спецификации, за които страните по договора са се разбрали, да изработи проект за път, съоръжение, сграда и пр., който проект да бъде одобрен от компетентните органи и да може след това да се реализира в действителност.

Изпълнителят има задължението да изпълни поръчаната му работа в уговорения между страните срок.

Изпълнителят има задължението да изработи поръчаното му в уговореното с Възложителя количество, примерно 10 бр. огледала, 100 бр. столове, 150 бр. керамични саксии и пр.

2.2. Задължението предупреждение на Възложителя при неподходящи проект или материали за изпълнение на поръчката

Много специфично задължение на Изпълнителя е предвидено в чл. 260 от ЗЗД.

Става въпрос за задължението на Изпълнителя да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.

Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените ѝ вреди.

2.3. Задължение на Изпълнителя да поправи появилите се скрити недостатъци на изработеното

Също специфично задължение на Изпълнителя по договор за изработка е свързано с неговата отговорност и ангажимент да поддържа изработената и предадена работа на Възложителя с необходимите качества за нормалното употребление за определен срок след предаването на изработеното.

Това задължение се извлича от разпоредбата на чл. 265 от ЗЗД, а също и специално по отношение на строителните работи също и разпоредбите на Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

Преди всичко тук следва да направим уточнението, че задължението на Изпълнителя да поправя изработеното се отнася до т. нар. скрити недостатъци. За явните Възложителят следва да следи при предаването и приемането на работата на Изпълнителя и да заяви възраженията си веднага и съответно да откаже да приеме работата на Изпълнителя.

В чл. 265 от ЗЗД е предвидено, че в рамките на 6 месеца за всички работи по договор за изработка и 5 години за строителните работи, Възложителят може да потърси отговорността на Изпълнителя да поправи появили се скрити дефекти по изработеното в подходящ срок или да претендира от Изпълнителя разходите за поправката на такива скрити дефекти или в крайна сметка, ако скритите дефекти по работата на Изпълнителя се окажат толкова съществени Възложителят би могъл също и да прибегне до разваляне на договора и претендиране от Изпълнителя да му върне всичко получено във връзка с него на основание чл. 55 от ЗЗД.

Отделно и самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на Изпълнителя за поправка на появили се скрити недостатъци по изработеното от него е регламентирано в Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Това основание е приложимо обаче само за строителни и монтажни работи.

Следва да се прави разграничение между общата отговорност на изпълнителя при извършване на строително-монтажни работи по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД и гаранционната отговорност на строителя за недостатъци в резултат на некачествени строителни работи.

Отговорността за недостатъци по чл.265 ЗЗД в строителството възниква от датата на приемане на работата, респективно от приемането на изпълнен подобект или етап. Гаранционната отговорност е уредена в чл. 163 ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл.20, ал.3 и чл.21 от посочената наредба гаранционната отговорност за недостатъци възниква за появили се скрити дефекти на строителния обект след издаване на разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация.

В това отношение в Тълкувателно решение № 88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС ясно е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, че те възникват при различен фактически състав и при застъпване на гаранционната отговорност на продавача, купувачът може да избира възможността на единия или другия режим, но той не може да търси правата си едновременно въз основа на двете отговорности. Гаранционната отговорност не се покрива с отговорността за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната ѝ употреба.

3. Основни права на Изпълнителя

Нека видим кои са и основните права на Изпълнителя.

3.1. Изпълнителят има право да иска съдействие от страна на Възложителя.

Това е ключово право на Изпълнителя, тъй като много често в практиката се срещат казуси, при които за да може Изпълнителят да извърши възложената му работа е необходимо Възложителят да му окаже някаква форма на съдействие. Така например, за да може IT специалистът да създаде възложения му софтуер, Възложителят следва да отговори на определени въпроси в хода на изпълнението и да даде указания, или за да може строителят да построи сградата, собственикът на земята следва да му предостави достъп до парцела, или за да може проектантът да изготви възложения му проект, Възложителят следва да му предостави определени изходни данни за налични ВиК връзки, геодезическо заснемане и пр.

3.2. Изпълнителят има право да иска от Възложителя да приеме работата на Изпълнителя.

Това е друго много съществено право на Изпълнителя. В практиката основните проблеми, които възникват са именно свързани с въпросите на приемането на работата на Изпълнителя.

3.3. Накрая, но не и на последно място и вероятно най-важното право на Изпълнителя е да получи уговореното и дължимо възнаграждение.

По този въпрос също възникват често казуси и спорове в практиката. Често правото на получаване на възнаграждението се обвързва с някакви допълнителни условия. Нерядко получаването на възнаграждението се обвързва и с допълнителни срокове.

В съдебната практика правото за получаване на възнаграждението се описва по следния начин, като например в Определение № 436 от 02.07.2014 г. по търговско дело № 3966/2013 г., II т. о. на Върховния касационен съд, в което е разяснено следното:

Фактическият състав, от който възниква задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изработеното, включва:

1. възникнало между страните правоотношение по договор за изработка;

2. изпълнение на възложената работа;

3. приемане на работата.

Ето защо въпросът за приемането на работата на Изпълнителя е от съществено значение и поради това в следващите редове от този анализ по-долу представяме допълнителни по-подробни пояснения по него.

4. Приемането на работата на Изпълнителя

В теорията и съдебната практика въпросът за приемането е бил до сега многократно предмет на анализ и изследване.

Нека видим първо какво казва законът.

Въпросите на приемането са регламентирани в чл. 264 от ЗЗД и правилата са следните.

Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.

Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Нека видим сега какво казва по въпросите на приемането и съдебната практика.

В Определение № 436 от 02.07.2014 г. по търговско дело № 3966/2013 г., II т. о. на Върховния касационен съд е разяснено следното:

С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането е фактическо и правно действие, което включва, както фактическо получаване на изработеното, така и признание, че то съответства на договореното.

Следователно релевантно за приемането по смисъла на посочената правна норма е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.

Доколкото приемането на работата е задължение на възложителя – да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен за скрити недостатъци (чл. 264, ал. 2 ЗЗД), то липсата на такива възражения е въведена от закона презумпция за нейното приемане.

Според Решение № 123/11.06.2019 г. по гр. д. № 2769/2018 г. на III г. о. на Върховния касационен съд и др. по въпросите на приемането на работата на Изпълнителя по договор за изработка по чл. 258 и следващи от ЗЗД е прието следното:

Приемането е задължение на поръчващия и представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова приемането може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с конклудентни действия.

Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или недостатъци, появили се по-късно.

Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета според чл.264, ал. 3 от ЗЗД и поръчителят вече не може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение.

Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното, поради което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат ревизирани от страните.

В заключение може да се обобщи, че приемането включва два съществени елемента:

  • Разместване на фактическата власт върху изработеното от Изпълнителя към Възложителя
  • Приемане на работата на Изпълнителя от Възложителя, което може да се осъществи в две основни форми – с изрично волеизявление за приемане или с конклудентни действия

Ако въпреки всичко Възложителят приеме и не изрази никакво отношение към полученото, то следва да се приложи презумпцията на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, а именно, че работата се счита приета.

5. Практически проблеми

В практиката ни сме имали десетки казуси и дела във връзка със защита на правата на Изпълнители по договори за изработка.

Най-честите проблеми са били свързани със следните въпроси.

Водихме дела срещу общини, при които договорите, които са образци наложени от Възложителя в рамките на обществени поръчки, включваха поставяне на специфични условия за изплащане на възнаграждението на Изпълнителя.

Пример за такова специфично условие беше уговорката за изплащане на възнаграждението на Изпълнителя след получаване на финансиране на общината от програма на Европейския съюз. В хода на делото успяхме да докажем, че условието не следва да обвързва Изпълнителя и да го принуждава да чака получаване на подобно външно финансиране, тъй като на първо място общината – Възложител изобщо не полагаше активни усилия за получаване на такова финансиране, а освен това се позовахме и на съдебна практика като Решение № 15 от 22.12.2016 г. по т. д. № 2404/2014 г., I – во т. о. на Върховния касационен съд.

В това Решение на Върховния касационен съд е анализиран въпросът относно това действителна ли е клауза в договор за изработка, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати възнаграждение на изпълнителя за извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1 от ЗЗД) в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице.

В мотивите на това решение на Върховния касационен съд е посочено следното.

Всяко отсрочване предпоставя договаряне на различните от законовите предпоставки, при които ще настъпи различната от изводимата от закона изискуемост на задължението. Когато страните не са посочили изрично тези предпоставки, договореното помежду им следва да бъде приложено по начин, който най-пълно и логично да съответства на волята им и добрите търговски практики, и да не би съставлявало злоупотреба с правата на кредитора. Очевидно е, че волята на изпълнилия не би могла да бъде уговаряне на плащането като хипотетично и възможно неизпълнимо задължение на противната страна. При уговаряне на клаузата същият е в обективна възможност, полагайки грижата на добрия търговец, да узнае времето, в което би настъпила изискуемостта на престацията на собствения му възложител, спрямо третото за спора лице – възложител на възложителя му. Логично е да се приеме, че отсрочвайки задължението на собствения си възложител, изпълнителят е имал предвид обичайното (при липса на изрично уговорен срок в правоотношението между възложителя му и третото лице – възложител на възложителя) или изрично уговореното между възложителя му и третото лице – негов възложител, време за изпълнение на задължението.

За да не би могло такава, на практика неконкретизирана и обща уговорка, да се приложи по начин, водещ до злоупотреба с правата на кредитора, следва да се приеме, че изпълнителят се е обвързал с такава уговорка за обичайния или изрично уговорен за изпълнението на собствения му възложител срок и до изтичането му, независимо дали възложителят му би изпълнил, би изпълнил точно или не, т. е. независимо дали е налице неприемане на изпълнението на възложителя му (освен ако приемане на изпълнението на подизпълнителя е договорено отложено спрямо приемането от главния възложител). Винаги, обаче, когато възложителят е изпълнил по отношение на третото лице, е налице настъпила изискуемост за плащането му спрямо собствения му изпълнител, какъвто е настоящият случай.

Следователно, отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е: Уговорката, че възложителят ще плати, когато на него – в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето ѝ, а това – с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора – следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Ирелевантно е, дали възложителят е изпълнил в срока спрямо това трето лице, дали е изпълнил точно и дали изпълнението му е прието.

В друга група дела отново срещу общини се сблъскахме с проблема на поставяне на условие за плащане на възнаграждението на Изпълнителя по договор за изработка на проект във връзка с последващо издаване на Разрешение за строеж.

С други думи, въпреки, че Изпълнителят е извършил възложената му работа и е предал същата на Възложителя, друг орган на Възложителя – главният архитект не оказва съдействие и се бави при разглеждането, одобряването на работата на Изпълнителя и респективно не издава Разрешение за строеж.

В тези случаи се позовахме освен всичко друго и на правилото на чл. 25 от ЗЗД, където е предвидено следното:

Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.

Сбъдването на условието има обратно действие.

В тази група казуси самият Възложител в лицето на други свои компетентни органи всъщност правеше така, че да не се сбъдва условието за настъпване на изискуемостта на възнаграждението на Изпълнителя.

В трета група казуси отново за настъпване на изискуемостта на възнаграждението на Изпълнителя имаше поставени редица условия отново за издаване на разрешения и одобрения от трети изцяло различни от страните по договора органи и институции.

Ключови аргументи в защитата ни бяха съображенията, че именно Възложителят в крайна сметка е този, който след като е получил работата на Изпълнителя следва да прояви активност и да инициира и следи процедурите пред съответните трети органи и институции до тяхното успешно завършване.

Изключително важни аргументи по отношение на каквито и да било хитрости и начини за отлагане във времето на момента за плащане на възнаграждението на Изпълнителя представляват правилата на чл. 303а от ТЗ.

Разпоредбите на чл. 303а от ТЗ са резултат от транспониране в българското законодателство на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.)

По същество правилата гласят следното:

чл. 303а, ал. 1 от ТЗ

Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

чл. 303а, ал. 2 от ТЗ

Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Вижда се, че при наличие на добросъвестно изпълнение от страна на Изпълнителя има редица аргументи, които могат да бъдат използвани за убеждаване на съда, че Възложителят следва да бъде осъден да заплати дължимото възнаграждение.

Екипът на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“ е на разположение за предоставяне на отговори на допълнителни въпроси по настоящата, а също и по други теми, които са важни за Вас.

Настоящата статия не представлява правно становище или съвет, свързани с конкретна ситуация или казус.

Автор: адвокат Дойчин Иванов

Управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“