27 Mar Стопанската непоносимост във връзка с пандемията COVID – 19
Възможности за изменение или прекратяване на търговски договори
27.03.2020 г.
автор: адвокат Цвета Иванова – Йонкова
Пандемията COVID – 19 (коронавирус) в кратки срокове промени света, затвориха се граници, голяма част от бизнеса в цял свят, и в частност в България, престана да работи, друга част се изправи пред предизвикателството да работи дистанционно.
С Решение на Народното събрание в България бе въведеното извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Все по-вероятно е този срок да бъде и продължен.
Със Заповеди на Министъра на здравеопазването от 13.03.2020 г. и последващи дати се въведоха редица рестриктивни мерки, с цел да се ограничи разпространението на заразата.
Макар че все още не е ясно каква ще е продължителността на борбата с вируса въз основа на предприетите безпрецедентни мерки по налагане на карантина и ограничаване на движението на хора и стоки вече може със сигурност да се предвиди, че глобалната икономика навлиза в тежка икономическа криза.
При тези условия все по-актуален става въпросът за възможността за изменение или прекратяване на вече сключените търговски договори поради стопанска непоносимост.
В близкото минало последната глобална икономическа криза през 2008 г., която засегна и България, доведе до образуването на редица дела с такъв предмет.
Така се формира немалка съдебна практика. Голяма част от заведените дела бяха свързани с искания да бъдат изменени сключени договори за банков кредит, в различни техни части, като най – често се искаше намаляване на годишния лихвен процент. Друга група дела бяха свързани с искания на наемателите в търговски обекти, тип Mall, които бяха сключили дългосрочни договори за наем, за намаление на наемните цени или за прекратяване на договорите за наем.
I. Стопанска непоносимост
Съгласно чл. 307 от Търговски закон съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Стопанската непоносимост предполага съществено изменение на икономическата конюнктура, при която е бил сключен договорът и при която всяка една от страните е формирала волята си, преценявайки интереса си да се обвърже и условията, при които да го стори.
При стопанската непоносимост, изпълнението на договора е възможно, но противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Пандемията COVID-19 сама по себе си не може да се тълкува като стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 от Търговски закон, но с оглед интензивността и мащаба й, а също и с оглед предприеманите мерки за борба с нея, вече е почти сигурно, че тя ще доведе до икономическа криза. Това от своя страна вече може да предостави възможности на страните по една търговска сделка да се позовават на стопанска непоносимост, за да изменят задълженията си в съответствие с променената икономическа ситуация или да прекратят договора.
II. Съдебната практика по въпроса за стопанската непоносимост
Съдебната практика (например Решение № 255 от 24.04.2002 г. по гражданско дело № 1079 от 2001 г., V г. о. на ВКС) счита, че клаузата на чл. 307 от ТЗ има предвид случаите, когато след сключване на договора настъпват такива непредвидени и непреодолими обстоятелства, които поначало не правят невъзможно изпълнението по договора, но самото изпълнение би довело до несправедливо и в противоречие с добросъвестността състояние на длъжника. Има се предвид съществено изменение на икономическата конюнктура, при която е бил сключен договорът, и при която всяка една от страните е формирала волята си, преценявайки интереса си да се обвърже и условията, при които да го стори. Ако настъпилите обстоятелства обективно не правят изпълнението невъзможно, но водят до несправедлив и социално неоправдан резултат, страната, която би се оказала ощетена при изпълнението, има право да поиска изменение или прекратяване на договора.
Искът по чл. 307 от Търговски закон е коститутивен, тъй като с него ищецът иска от съда да внесе една правна промяна, иска изменение или прекратяване на един двустранен договор.
Искът е оценяем, което има значение най – вече при определяне размера на дължимата държавна такса при завеждане на иска, както и при определяне на останалите разноски по делото. (Определение № 778 от 08.11.2010 г. по частно търговско дело № 538/2010 г. II т. о. на ВКС)
Към момента на предявяване на иска договорът, чието изменение се иска, като правопораждащ факт, следва да не е прекратен. (Решение № 531 от 27.09.2007 г. по търговско дело № 284/2007 г. I г. о. на ВКС).
В Решение № 242/10.02.2017 г., търговско дело № 3389/2015 г., I т. о. на ВКС се застъпва становището, че изявлението на една от страните по договорно правоотношение да измени или прекрати договора изцяло или отчасти е потестативно по своя характер, без законът да му придава обратно действие. Правото може да се упражни само чрез иск на заинтересованата страна, по който съдът постановява решение с конститутивно действие – въз основа на него се внася изменение в договорната връзка занапред.
С други думи, при настъпване на стопанска непоносимост засегнатите страни следва да предприемат без да се бавят много своевременни действия по завеждане на искове за изменения или прекратяване на договорите, тъй като последиците ще настъпят само за периода след предявяването на исковете. При предявяване на искове по чл. 307 от Търговски закон в хипотезата на изменение на сключени договори, следва да се съобразява и обстоятелството дали към момента на евентуалното влизане в сила на съдебните решения договорите все още ще са действащи. В противен случай съдебните решения няма да имат желания ефект. Що се отнася до хипотезата за прекратяване на договори поради стопанска непоносимост, това съображение не е приложимо.
III. Пример
Нагледен пример за стопанската непоносимост представлява следният казус, който е предмет на Решение № 240 от 12.09.2013 г. по търговско дело № 259/2011 г., II т. о. на Върховен касационен съд.
През 2007 г. фирма, предлагаща облекла и обувки сключила договор за наем за 10 години с наемодател в търговски обект тип Mall. Месечната наемна вноска била около 4000 лева. До 2009 г. фирмата имала големи обороти и заплащала безпроблемно наемната цена, заплати на персонала си, осигуровки и т.н. След 2009 г. вследствие на световната финансова криза от септември месец 2008 г., засегнала осезаемо и българската икономика, оборотите на фирмата драстично намалели, като за последния месец тя имала оборот едва 100 лева.
При така установените факти съдът е приел, че отрицателните икономически резултати от експлоатацията на наетия търговски обект са пряка и непосредствена последица от настъпилата в глобален мащаб икономическа криза, в условията на която потреблението се е свило до стоки от първа необходимост. При наличие на повишено търсене на предлаганите от фирмата облекла и обувки, при сключването на наемния договор, фирмата не е могла и не е била длъжна да предвиди естествения спад в продажбите, като последица от променените икономически условия.
Същевременно след същественото влошаване на икономическата обстановка запазването на правоотношението е станало противно на справедливостта и добросъвестността поради нарушена еквивалентност на престациите, тъй като изпълнението на договора е станало прекомерно обременително или почти разорително за фирмата наемател. Това нарушаване на еквивалентността е и недобросъвестно, тъй като е в противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност, т. е. запазването на облигационната връзка е социално неоправдано, тъй като въпреки интереса на кредитора, длъжникът не следва да бъде принуждаван да продължава да спазва условията му.
IV. Заключение
За съжаление пандемията COVID – 19, която засегна целия свят се очаква да доведе до глобална икономическа криза. Тя от своя страна би могла да изправи много контрагенти по търговски договори пред необходимостта да заведат дела пред съда с искания за тяхното изменение или прекратяване.
Екипът на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“ е на разположение за предоставяне на отговори на допълнителни въпроси по настоящата, а също и по други теми, които са важни за Вас.
Настоящата статия не представлява правно становище или съвет, свързани с конкретна ситуация или казус.
Автор: адвокат Цвета Иванова – Йонкова