fbpx
Адвокатско дружество Иванов и Йонкова

Консултирайте се с нас

+359 888 36 95 76

doychin.ivanov@iylawfirm.com

София, ул. Княз Борис I №40, ап.1

Следвайте ни в социалните мрежи:

Force majeure – COVID-19 | IY Law Firm
913
post-template-default,single,single-post,postid-913,single-format-standard,bridge-core-1.0.5,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1200,side_menu_slide_with_content,width_470,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-18.1,qode-theme-bridge,disabled_footer_bottom,wpb-js-composer js-comp-ver-6.0.2,vc_responsive

Force majeure – COVID-19

Непреодолимата сила

18.03.2020 г.

автори: адвокат Дойчин Иванов и адвокат Цвета Иванова – Йонкова

Глобалното разпространение на заразата от вируса COVID-19 (коронавирус) вече промени из основи света такъв, какъвто го познавахме. Все още човечеството се бори за овладяването на болестта, тепърва обаче ще се води борбата за справянето с икономическите последици от бедствието. Това не са моменти за паника или отчаяние. Става въпрос за поредната съществена промяна, която хората по земята ще следва да приемат и с която ще са принудени да заживеят и да организират по нов начин ежедневието си, работата си и плановете си за бъдещето. Една от най-ясните положителни последици е вече осъзнатата необходимост от преминаване на все повече дейности on-line.

В подобна силно турбулентна обстановка и за периода на извънредното положение хората си задаваме много въпроси като:

  • Мога ли да не платя вноската си по ипотечния или потребителския кредит?
  • Дължа ли наем за магазина, склада, офиса, които ползвам?
  • Дължа ли наем за апартамента, в който живея?
  • Мога ли да разваля договора за наем със сегашния си наемател?
  • Мога ли да не платя фактурите за ток, вода, парно, телефон, интернет и др.?
  • Мога ли да не доставя стоката, която ми е поръчана?
  • Мога ли да не извърша услугата, за която съм се задължил да извърша?
  • Мога ли да разваля договора за доставка, поръчка, тъй като все още не съм получил съответното изпълнение?
  • Ако не изпълня задълженията си дължа ли неустойки?

I. Извънредното положение

Накратко по-важните факти до момента.

С Решение на Народното събрание за периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. в България е въведено извънредно положение за територията на цялата страна.

Извънредното положение означава, че в името на по-висшето благо – здравето на хората и особено на най-уязвимите (по-възрастните хора над 50 години), се допуска временно ограничаване на основни човешки права, като правото на придвижване, на упражняване на търговска дейност и други.

В това отношение по-конкретно със Заповед на Министъра на здравеопазването от 13.03.2020 г. са въведени серия от конкретни мерки срещу разпространението на епидемията, причинена от вируса COVID-19 (коронавирус).

Освен това, с цел повишаване на вниманието на обществото върху опасността на настоящата криза Народното събрание прие промени и в Наказателния кодекс, с които се завишиха наказанията срещу лица, които нарушават предписанията на компетентните органи против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, включително по време на епидемия или пандемия, като в такива случаи вече наказанията са затвор до 5 години и глоба от 10,000 лева до 50,000 лева. Предстои окончателното приемане и влизане в сила и на специален закон за мерките по време на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г

II. Конкретните ограничения пред бизнеса и гражданите

Със горепосочената Заповед на Министъра на здравеопазването за периода от 13.03.2020 г. до 29.03.2020 г. са въведени ограничения за дейността на:

  • Увеселителни и игрални зали;
  • Дискотеки, барове, кафета и сладкарници;
  • Ресторанти и заведения за бързо обслужване, като на същите се позволява да извършват доставки до адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания;
  • Големите търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях;
  • Всички учебни заведения (училища, университети, школи и други), като при възможност се въвежда дистанционна форма на обучение;
  • Детските ясли и детските градини;
  • Организаторите на всякакви масови мероприятия, включително спортни, културни, развлекателни, научни и други, като кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес зали и други;
  • Лечебните заведения във връзка с извършване на плановите детски и женски консултации, профилактичните прегледи, профилактичните имунизации, приема и провеждането на планови операции.

Всички останали търговски дейности, неупоменати по-горе продължават да функционират по досегашния ред при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

III. Без вина няма отговорност

От древни времена в правото се прилага общият принцип, че без вина няма отговорност. Както всяко правило и това има своите изключения, но все пак те не са от категорията да го отменят.

IV. Непреодолима сила (force majeure)

Настоящата криза, свързана с пандемията поради вируса COVID-19 (коронавирус), може без никакво съмнение да се определи като „Непреодолима сила“.

Разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон определя Непреодолимата сила като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Съдебната практика (като например Решение № 6 от 27.02.2013 г. по търговско дело № 1028/2011 г. I т. о. на ВКС) допълва, че непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие е от категорията да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, като последиците му не могат да бъдат преодолени дори и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението.

В чл. 306, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила.

Важно условие за това обаче е длъжникът вече да не изпаднал в забава преди настъпване на Непреодолимата сила.

В случай на такава забава преди Непреодолимата сила той не може да се позовава на нея.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите от своя страна предвижда, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

В настоящия случай наблюдаваме две форми на Непреодолима сила с оглед нейните субекти и обхват.

Първата форма е Непреодолимата сила, която е предизвикана пряко от въведените ограничителни мерки със Заповедта на министъра на здравеопазването и която се отнася изрично упоменатите в нея субекти.

Втората форма е Непреодолимата сила, която е предизвикана от фактическото прекъсване на връзките между държавите, забраната за пътуванията, принудителната карантина и нарушените вериги на доставки. (supply chains) В тази категория попадат всички останали потърпевши от тези непреодолими и непредотвратими събития.

V. Правните последици от Непреодолимата сила

Нека се върнем сега на въпросите, с които започнахме по-горе.

При отговора на всеки въпрос, свързан с действието на Непреодолимата сила, следва да се запитаме дали тя е причина за евентуалното неизпълнение на поетите задължения.

Към настоящия момент пряко засегнати от въведените ограничителни мерки със заповед на министъра на здравеопазването са горепосочените игрални зали, увеселителни заведения, ресторанти, кафета, барове, дискотеки, фитнеси, СПА центрове, МОЛ-овете, учебните заведения, детските градини, детските ясли, кина, театри, музеи, лечебни заведения и пр.

Единствено и само за тях може да се допусне освобождаване от отговорността при неизпълнение на техни задължения.

Всички останали граждани и техните търговски или други организации ще могат да се позовават на Непреодолима сила само ако могат да докажат обективна връзка между възпрепятстването на тяхната дейност и прекъсването на връзките между държавите, нарушените вериги на доставки, забраната за пътувания, принудителното поставяне на лица под карантина и пр. С особена сила в тази група попадат лица и организации от туристическия и транспортния бранш, производството и износа за трети страни.

Непреодолимата сила оказва въздействие върху различни аспекти на дейността на засегнатите субекти, като съответно на това и правните последици са различни.

1.Наемни отношения

Така например, наемателят на магазин за обувки в МОЛ има правото да откаже плащането на наемна вноска за периода на ограничителните мерки, тъй като причината за затварянето на магазина е извън него и не може да му се вмени във вина. Забраната за ползването на наетото помещение е пряк резултат от заповед на държавен орган. Дори и да иска наемателят не може под страх от наказателна отговорност (чл. 355 от НК) да използва наетото помещение според неговото предназначение.

На собствено основание по смисъла на Заповедта на министъра на здравеопазването наемателят не би следвало и да бъде допуснат да отвори своя магазин за посетители от собственика или администратора на МОЛ-а, което означава също и че наемодателят препятства наемателя да ползва свободно, спокойно и необезпокоявано наетото помещение. Това е още един аргумент за правото на наемателя да не плати наема за периода, през който не ползва помещението.

В създалата се ситуация от своя страна и наемодателят няма право да развали договора за наем, нито да претендира неустойки, лихви и пр., тъй като неизпълнението на наемателя не е такова, за което последният отговаря.

2. Други хипотези на неизпълнение

В чл. 306, ал. 4 от ТЗ е предвидено, че докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

Ако спортен клуб се е ангажирал да провежда занимания по различни спортове, или ресторант е поел резервации за празнични събития, учебни заведения, детски ясли и градини са се ангажирали да предоставят съответни образователни услуги, лечебни заведения са се ангажирали да извършват здравни услуги и пр., във всички тези случаи за предстоящото неизпълнение на поетите задължения няма да се носи отговорност, т. е. няма да се дължат неустойки, наказателни лихви и всякакъв род други обезщетения и санкции.

Особеност е налице за услугите, които все пак е възможно да се извършат on-line. Така например, частно училище или университет биха могли да направят такава организация, за да може учениците или студентите да получат образователните материали on-line. В тази хипотеза сме изправени пред възможност за преодоляване на последиците от извънредното положение с полагане на грижата на добрия търговец.

При наличие на интерес от страните и след отмяната на ограничителните мерки, е възможно те да уговорят предоставяне на изпълнението на съответните услуги на последващ етап.

В случай че интересът от съответната услуга е отпаднал, при т. нар. фикс сделки – тези, които следва да се изпълнят непременно в уговореното време, договорите могат да се развалят и съответно всяка една от страните следва да върне това, което е получила от другата страна. Основание за това е правилото на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. В допълнение на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ в случай че непреодолимата сила трае толкова, че страните вече нямат интерес от изпълнението, всяка една от тях има право да прекрати договора.

3. Относно паричните задължения

Може ли обаче при действието на Непреодолима сила да се спрат валидно плащанията?

Може ли субектите по-горе, за които са установени ограничителни мерки, да спрат плащанията си например към банка, която им е отпуснала кредит, към счетоводителите си или към доставчиците на комунални услуги и пр.?

Отговорът на тези въпроси е че такава възможност не е налице. Това е така, защото на основание чл. 306, ал. 1 от ТЗ, за да се приеме отпадане на отговорността за неизпълнението, същото следва да е в пряка причинно – следствена връзка с Непреодолимата сила.

Ако се върнем на примера с магазина за обувки в МОЛ, Непреодолимата сила, породена от въведените ограничителни мерки във връзка с пандемията от вируса COVID-19, не се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с евентуалната невъзможност за плащане на погасителната вноска към банка или към друг контрагент по търговска сделка. В този случай се прилага и правилото на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД относно това, че обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

4. Задължението за уведомяване за настъпилата Непреодолима сила

В разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от ТЗ е предвидено изискването длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок да уведоми писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

Във всички случаи е препоръчително субектите, които не могат да изпълнят задълженията си поради Непреодолима сила да изпратят такива изрични уведомления до своите контрагенти.

Това важи с пълна степен за случаите на неизпълнение, които са във връзка с фактическото нарушение на международните връзки, забраната за пътувания, поставяне под карантина и пр.

Що се отнася обаче до онези субекти, които са изрично изброени в Заповедта на министъра на здравеопазването, то за тях наличието на Непреодолимата сила е ноторен факт и в тези случаи може да се защитава позицията, че изрично уведомление не е необходимо. В определени случаи то е и невъзможно, защото няма как за периода на действие на ограничителните мерки собственикът на един ресторант да уведоми всички свои потенциални клиенти за наличието на Непреодолима сила, тъй като кръгът на адресатите е неопределим.

Настоящата статия не представлява правно становище или съвет, свързани с конкретна ситуация или казус.

Екипът на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“ е на разположение за предоставяне на отговори на допълнителни въпроси по настоящата и други теми, които са важни за Вас и Вашия бизнес или за защитата на личните Ви права.

Автори: адвокат Дойчин Иванов и адвокат Цвета Иванова – Йонкова

Управляващи съдружници на Адвокатско дружество „Иванов и Йонкова“